Празнуваме Стефановден

Православната църква почита паметта на Свети Стефан – първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква. В общината влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на църквата, а Свети Стефан посочвал дейността и призванието на отделните й членове.

Смята се, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Свети Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

През Пети век част от мощите на светеца са открити и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.