Атанасовден е, зимата си отива

Атанасовден е християнски и народен празник, на който се почита паметта на Св. Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.

Според житието на светеца той е роден през 295г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор.

Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".

Вярва се също, че на 18 януари светецът „си съблича кожуха", за да дойде лятото, а на 5 юли или летният Атаносовден, „го облича, за да дойде зимата".

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка.

За умилостивяване на болестите се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Имен ден празнуват Атанас, Атанаска ,Таньо, Живко, Живка, Тина.